Клематис John Paul II бял цъфти два пъти в годината – първо в края на пролетта до средата на лятото, след това в началото на есента. Този клематис е идеален за беседки, перголи, перголи и други градински конструкции.

Клематис John Paul II (Clematis ‘John Paul II’) е лесен за отглеждане и култивиране, той вирее във влажни, добре дренирани почви, в частична сянка. В идеалният случай клематисите предпочитат “горната част да е на слънце, а краката им на сянка“. Поддържайте корените хладни и засенчени от други растения или добавете слой камъчета или плоски камъни в основата.
Този сорт клематис е издръжлив и може бързо да нарасне до 240-360 см дължина
Този клематис принадлежи към втората група клематиси – група, включваща клематиси, които цъфтят в началото на лятото на къси издънки, развиващи се от миналогодишния растеж. Някои цъфтят отново в края на лятото на нов растеж.

Внимание!!! : Токсичен за кучета, токсичен за котки, токсичен за коне.

Клематисът е многогодишна лиана, изключително популярна заради ефектните си цветове и увивните си свойства.

Градинарска група: Ранните едроцветни клематиси имат големи звездовидни цветя в началото на лятото, често с втори цъфтеж в края на лятото

За клематис трябва да знаете:

• Лесни за отглеждане;
• При внимателен подбор на няколко различни сорта клематис може да имате цъфтящи растения през цялата година;
• Подрязвайте ежегодно според времето на цъфтеж;
• Корените на клематиса трябва да бъдат поддържани на хладно и влажно;

Клематисът цъфти от по-старите клончета, така че не бива да се подрязва преди цъфтежа да е приключил. Клематисът може да бъде доста агресивна в растежа си, но е сравнително лесно да се поддържа в граници с периодично подрязване. Трябва да се отглежда с опора, срещу решетка, стена ограда, дърво или др..

Ние от Разсадник Манчеви предлагаме разнообразие от сортове клематис, които са подходящи за климатичните условия в България и са готови за засаждане в градината.

В нашият блог може да прочетете Клематис – видове и отглеждане

Научете повече за Клематиса, като растение в Wikepedia